За книгата: 1976 / Александър Михайлович Перфилев (19 септември 1895 г., Чита - 26 февруари 1973 г., Мюнхен) - руски поет, прозаик, публицист, литературен критик " първата емигрантска вълна. Поезията на Перфилиев въплъщава идеите за безкрайно изгнание, изоставеност и обреченост на поетическата личност в чуждо и враждебно културно-историческо пространство. Стиховете се основават на оригиналното възприемане и идейно преосмисляне на традициите на класическата руска лирика. Философското съдържание на поезията на Перфилев се проявява по-фундаментално, поетичният език е богат и богат. Отличава се с ясно изразена, прочувствена елегична тоналност, изразяваща неописуемото светоусещане на автора, който изпитва истинска човешка умора от своята изоставеност и емигрантска съдба в ролята на Ирина Сабурова (поетеса и прозаик от руската диаспора, както и бивша съпруга на А. Перфилев) пише в предговора към посмъртната публикация: „Навсякъде има три основни теми: любовта, смъртта и Русия. Може да се отбележи и известен дуализъм на творчеството: във фейлетоните си той беше язвителен и уместен... пишеше остроумно и лесно. Тази страна на творчеството му изобщо не засягаше поезията, която винаги беше дълбоко песимистична. Половината му стихотворения са отбелязани в оригинал: „Нощ. Копнеж. Самота.” Но нека другите преценят. Мисля само, че той със сигурност има „неувяхващи стихове“, които могат да дадат нещо по-късно, защото любовта, смъртта и Русия са твърде вечни теми.“ включваше и редица стихотворения от различни години, които не са включени в изданието от 1976 г. Тази електронна колекция от стихове стана възможна благодарение на Андрей Никитин-Перенски (създател на библиотеките ImWerden и Second Literature), който намери и сканира мюнхенското издание на Александър. Перфилев. И така, друг руски поет „се завръща в Русия - в поезията“, след дълги години на скитане и забрава.